Четенето и ученето вървят ръка за ръка. Разбира се, има много начини за учене и надграждане на знания, но за хората, които се вдъхновяват лесно от думи и мисли, книгите са най-ценни. Един от тях е Алехандро Платер – главният оперативен директор на А1 Group, който вижда книгите като носители на огромно количество информация. В тази история той споделя с нас опита си с четенето и ученето и ни кани да се потопим заедно в един нов свят. Готови ли сте да поемете риска да промените мнението си?

В А1 Алехандро е познат като страстен читател, който е подготвен с препоръка за интересна книга при всяка среща със служителите на компанията – била тя онлайн или на живо. Всъщност за него е важно не самото действие на четене, а ученето, за което то допринася.

В интервюто днес той подчертава важността на ученето, споделя каква книга би привлякла вниманието му и разкрива какво мисли за възможността да издаде нещо авторско. Насладете се на четенето и ученето :)


»Уча колкото мога повече.«


Обичаше ли да четеш книги в училище?
Не, не четях много, но моите родители го правеха постоянно, така че имах добри примери за подражание.

Кое в ученето те вдъхновява най-много?
Ученето ми дава свеж поглед върху нещата, развива нови начини на мислене и ме кара да разсъждавам над нещата, показвайки ми нови перспективи. Начинът, по който гледаме на реалността, зависи от знанието, което притежаваме. Липсата на знание ограничава мирогледа ни към света, докато ученето го разширява и помага да се оттървем от предразсъдъците и предубежденията си. Често търся специално материали, които защитават обратното на това, в което вярвам, и факти, които да доказват моите убеждения. Разбира се, след това често се случва да променя мнението си – това е „рискът“ на ученето.

»Ако не си готов да промениш мнението си, не можеш да научиш нищо.«

Какво провокира любопитството ти към определена книга?
Слушам много подкасти, в който често темата е представяне на нова книга. Разбира се, приемам препоръки от приятели или колеги, които знаят, че обичам да чета.

Има ли книга, която си препрочитал?
Да, разбира се. Има книги, при първото прочитане на които не разбираш нищо, при второто – започваш да разбираш малко и тогава започваш да откриваш истинското послание зад историята. Книги, които съм чел повече от веднъж, са например „Алефът“ на Луис Борхес, “Антихрист” и „Тъй рече Заратустра“ от Ницше или книгите на Дерида.

На какъв език четеш най-често?
Повечето от книгите, които чета, са на английски. В случай че оригиналът е на испански, то тогава взимам него.

Колко книги четеш на месец?
Четири до пет, като обикновено ги чета едновременно.

Коя беше последната книга, която не можа да оставиш?
Последната книга, която остана в съзнанието ми, беше на норвежкия автор Карл Уве Кнаусгор – “Моята лична борба”.

Всички книги, които започваш, ли успяваш да дочетеш до края?
Не, определено не. Проблемът, особено при част от специализираната литература е, че тези книги се пишат, за да се продадат и изглежда, че за някои издатели броят на страниците определя качеството. За много книги обаче по-малкото би могло да е повече. Предпочитам да чета синтезирано съдържание в 30 страници например, отколкото да премина през 300 без особени проникновения в повечето от тях. Освен, разбира се, когато четивото само по себе си си струва, тогава много се наслаждавам на процеса и „пътешествието“, без значение колко продължава.

Каква е най-добрата атмосфера за четене?
Събота сутрин, на дивана вкъщи, с приятна музика за фон.

Електронни или хариени книги предпочиташ?
Хартиените носят по-хубаво преживяване, електронните обаче са по-практични. Аз чета и по двата начина.

Мислил ли си някога да напишеш своя книга?
Да, дори вече започнах да пиша такава. Тя представлява колекция от кратки истории за свободния дух, философия и психология.

И най-накрая: сподели ни някакви препоръки за книги, моля!

Много е трудно да избера само една… има толкова много стойностни книги.

  • “Свободна воля“ от Сам Харис
  • “Проблемът на спиноза” от Ървин Ялом
  • “Реалността не е каквато ни изглежда: Пътуването до квантовата гравитация” от Карло Ровели
  • “Мислене” от Даниел Канеман
  • И едно от любимите ми четива по време на карантината: „Чумата“ от Албер Камю

В случай че си скролнал надолу, за да прочетеш първо финала;) , ето и съветa на Алехандро:


»Ученето ни разкрива пъстротата на света. Излез навън, бъди любопитен, бъди отворен към новото, откривай – просто се наслаждавай на пътуването.«


И накрая, за да откриеш коя е най-подходящата книга за ваканцията, отговори на следните въпроси и разбери какъв тип читател си!

Тип 1 (1-4): Фантастика:
Истинският свят няма достатъчно останали тайни за теб. Ти имаш нужда от елфи, вампири и еднорози, за да се отпуснеш. Въображението те вдъхновява.

Тип 2 (5-8): Факти, факти и пак факти:
Без значение дали мистична история, скрити страни на човешкото поведение или изкуствен интелект, ти предпочиташ да се потопиш надълбоко в книгите, дори повече отколкото в океана.

Тип 3 (9-12): Роман:
Близко до реалността, но въпреки това подправено с малко фантазия, ти обичаш четенето, без значение дали включва научаване на нещо ново.

Тип 4 (13-16): Вечното дете:
Имаш нужда от картинки, за да ти бъде интересна една книга :)